Началото на законодателното уреждане на медиацията в Европа е поставено с актове на Съвета на Европа.

В Европейското право липсва изчерпателна регламентация на способите за алтернативно решаване на спорове. Единственият международен акт, третиращ материята е Препоръка R(2002)10 за медиация по граждански въпроси. Съгласно Препоръката съществуват три алтернативи на съдебния способ за решаване на трудовоправни спорове:

- помирение и медиация (медиацията е законодателно уредена със Закона за медиацията);

- способи чрез преговори (в чл. 234 от ГПК е предвиден института на съдебната спогодба);

- арбитраж (арбитражът е законодателно уреден в Закон за международния търговски арбитраж).

За разлика от актовете на ЕС, които в различна степен са задължителни за държавите членки, актовете на СЕ не са задължителни и държавите не са задължени да ги транспонират във вътрешното си законодателство, поради което липсва наказателен механизъм по подобие на този, който действа за актовете на ЕС, при невъзприемането им. Но въпреки това, те оказват сериозно въздействие върху правото на държавите, които са ги приели, които обикновено ги възприемат във вътрешното си законодателство.

Препоръка R(2002)10 на СЕ е основният международен акт, който регламентира медиацията по трудовоправни спорове. Съгласно препоръката медиацията е извънсъдебна процедура, включваща трета страна, която предлага решение на спора под формата на необвързващо мнение или препоръка. Препоръката разграничава два вида медиация – класическа (извънсъдебна, осъществяваща се преди да бъде заведено съдебно дело между страните) и съдебно-свързана инициирана при вече започнало съдебно производство, чрез препращане от съдия или по инициатива на страна или страните по спора).

Съгласно препоръката медиацията може да се използва и като превантивен способ за предотвратяване възникването на бъдещ спор, в период, в който страните се подготвят да предприемат действия една срещу друга (т. нар. превантивна медиация, особено подходяща в процедура по взимане на решения, свързани с трудовите права на работниците/служителите, когато и двет страни желаят отношенията им да продължат). Като пример може да се инициира медиация между работниците/служителите преди някоя от страните да е предприела конкретни действия, за да бъдат изслушани позициите на двете страни, както и да бъдат сближени те с помощта на медиаторите, участващи в процедурата. Може да се черпи опит и от практиката на други европейски държави, които използват медиация по трудовоправни спорове.

Съгласно Препоръката използването на медиацията може да бъде нормативно въведено като необходимо условие за започване на съдебно производство, но може да се използва и по време на съдебно производство, например по предложение на съдията. Тази разпоредба дава възможност да се обмисли и задължителност на медиацията по някои трудови спорове, както и създаване на разпоредби, които да дадат право на съдиите при заведено съдебно производство, ако преценят, че спорът е подходящ за медиация – да напътстват страните към такава. Съгласно Препоръката алтернативите на съдебното производство следва да бъдат позволени или общо, или в определени случаи, когато се счита за уместно, особено в случаите, които се отнасят до договори, гражданска отговорност и парични искове.

Съгласно Препоръката с регулацията на алтернативните способи трябва да се гарантира:

- че страните получават подходяща информация за възможната употреба на алтернативни способи;

- независимост и безпристрастност на медиаторите;

- равнопоставеност на страните в процедурата;

- изпълняемост на постигнатото споразумение;

- приключване на процедурата в разумни срокове;

- съдебен контрол на постигнатите споразумения – за запазване правата на гражданите и организациите, участващи в процедурата.