31 December, 2021

Обезщетение по чл. 220, ал. 1 от кодекса на труда за неспазен срок на предизвестие

Работникът или служителят прекратява трудовия си договор като отправя писмено предизвестие до своя работодател, съгласно член 326 от Кодекса на труда.

Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е три месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

Често се случва работникът да не спази срока на предизвестие или част от него, тъй като си е намерил друга работа и да иска да напусне незабавно. 


Правната норма е уредена в чл. 220, ал.1 и ал. 2 от Кодекса на труда.

Чл. 220.  ал. 1 Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за не спазения срок на предизвестието.
(2) Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за нефспазения срок на предизвестие.

Тоест, в този случай работникът дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за не спазения срок на предизвестието.

Съгласно член чл. 228. ал.1, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата

Чл. 19. (1) Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

(2) Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Моментът на възникване на основанието за съответното обезщетение е датата на напускане на лицето, т.е. датата, считано от която лицето не е на работа.

Когато тази дата е по средата на месеца, се взима като база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.

Когато лицето е работило цял месец и считано от първа дата на следващия не е на работа, се взема като база последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.

Ако срокът на предизвестие е 30 календарни дни и този срок няма да се спази изцяло, размерът на обезщетението ще се изчисли, като се има предвид колко работни дни има в тези 30 календарни дни и колко работни дни няма да се отработят от тези 30 календарни дни.

Обезщетението за неспазено предизвестие не може да бъде удържано от последното възнаграждение на лицето, съгласно чл. 272 от Кодекса на труда.

Чл. 272. (1) Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за:
1. получени аванси;
2. надвзети суми вследствие на технически грешки;
3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;
4.  осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;
5.  запори, наложени по съответния ред;
6. удръжки в случая по чл. 210, ал. 4.

При заявяване на желание за напускате от страна на работника пред работодателя, се дължат две насрещни вземания: работодателят дължи трудово възнаграждение на работника, а работникът - обезщетение на работодателя.

Работникът трябва да изплати на работодателя доброволно дължимото обезщетение. В противен случай работодателя може да предяви иск по съдебен път в срок от 3 години, съгласно чл.358, ал.1, т.3 от Кодекса на труда.

Коментари

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител

Влез