27 May, 2022

Италиански модел на медиация

Имайки предвид статистиката за рекордно много провеждани медиации в Италия, италианският опит се счита за основополагащ при изучаване на медиацията в Европа. В своето изследване от 2014 г. Европейският парламент прави задълбочен обзор на пътя, който извървява Италия за постигане на споменатите резултати.


 


1. Законодателно уреждане на медиацията


Италианският парламент прави опити да уреди законодателно медиацията от десетилетия. В Италия тя има дълга традиция, като за първи път медиацията се споменава в Гражданския кодекс през далечната 1865 г.


След приемане на Директива 52/2009 г. от ЕС, през юни 2009 г. италианският парламент издава Законодателно постановление 69, съгласно което медиацията е определена като начин за разрешаване на граждански и търговски спорове. Актът също така предвижда право на италианското правителство да приеме допълнително законодателство, което има за резултат приемането на Законодателен акт 28/2010 г., като от март 2011 г. приетите с този акт разпоредби за задължителна медиация влизат в сила.


Като резултат от тези нови правила Организацията на адвокатите в Италия обжалва приетия от правителството акт, считайки, че той противоречи на прокламираното в италианската конституция право на всички граждани да заведат дело пред съда, за да защитят своите права по гранданските и административни закони.


Италианският Конституционен съд обаче не приема, че е нарушена тази разпоредба на конституцията и не счита, че задължителната медиация възпрепятства достъпа на гражданите до правосъдие. Но приема, че правителството е приело законодателния си акт, без да има право да приема такъв вид нормативен документ, поради което го отменя в обжалваната му част.


Поради отмяната медиацията в Италия, дори онези, започнали доброволно, спират.


За да противодейства на това, Италианското правителство преработва правилата на задължителната медиация.


През юни 2013 г. Италианското правителство одобрява Законодателно постановление 69 и новите разпоредби относно медиацията са одобрени от парламента през август 2013 г., като от септември влизат в сила.


Отново са приети разпоредбите за задължителна медиация, като законът установява тестов 4-годишен период за прилагането й – до септември 2017 г.


 


2. За какво може и за какво трябва да се използва медиация?


Медиационната процедура съгласно Постановление 69 се прилага както за местни, така и за трансгранични спорове, само за искове и права, с които страните могат свободно да разполагат.


Съгласно чл. 5 на постановлението следните случаи са предмет на задължителна медиация – съсобственост, недвижим имот, делба, наследство, семейни договорености, наем, депозиране за отговорно пазене, търговски наем, лекарска грешка, клевета чрез пресата или по друг публичен начин, застраховки, банкови и финансови договори. Новото законодателство предвижда и незадължителност за всякакви други граждански и търговски спорове, непосочени по-горе.


 


3. Конфиденциалност


Конфиденциалността на медиационната процедура е гарантирана от закона, тя касае и водените преговори, както и постигнатото споразумение в процедурата. Гаранция за това е обстоятелството, че медиаторът не може да бъде задължен да свидетелства за информация, станала му известна по време и по повод водената от него медиация.


 


4. Информационна среща по медиация


За задължителните медиационни процедури първата среща е информационна. Медиаторът разяснява на страните функцията на медиацията и как ще бъде проведена. Медиаторът поканва страните и техните адвокати да коментират възможността да бъде започната медиационна процедура. Ако страните се съгласят, те продължават с медиацията.


 


5. Финансови стимули и санкции


Въпреки че не се предвиждат стимули за страните, които доброволно избират медиацията преди да отидат в съда, се предвиждат такива за страни, които постигат споразумение чрез медиация.


Чл. 17 от Постановление 28 предвижда, че всички документи, свързани с медиация, са освободени от такси за заверки, такси и други разходи. Освен това финалното споразумение е освободено от регистрационен данък за суми до EUR 51 646.


Чл. 20 също така постановява право на данъчен кредит за стойността на медиационните такси, ако медиацията бъде довършена. Данъчният кредит зависи от сумата, платена за медиацията. Максималният размер на данъчния кредит е 500 евро, а ако медиацията се провали, максималният размер е редуциран наполовина.


В допълнение, ако казусът е решен с медиация, се полага възстановяване на 25% от платените адвокатски хонорари.


Съгласно новите разпоредби, ако някоя от страните не приеме предложено от медиатора разрешение на казуса и реши да прехвърли спора в съда, съдът има право да го натовари с всички разходи по медиацията и по делото, ако решението съвпада с предложеното от медиатора.


Съдът има право да налага санкции на страни, които отказват опит за медиация. Съдът може да осъди страна, която без обосновка е отказала медиация, да внесе допълнителна такса в размер на административните разходи по делото, с което разходите на тази страна по делото ще се удвоят.


Адвокатът по делото е задължен писмено да уведоми клиентите си за възможността за медиация като алтернатива на делото. Клиентът има право да развали договора с адвоката си, ако той не му предостави тази информация.


 


6. Съдебно препращане към медиация


Съдията има право да разпореди страните да пристъпят към медиация във всяка фаза на делото, дори във въззивна инстанция.


 


7. Изпълняемост на споразумението


Споразумението, постигнато при медиация, е автоматично изпълняемо. Когато страните постигнат споразумение, то се обобщава в протокол, който трябва да бъде подписан от медиатора, от двете страни и от адвокатите на двете страни. Този, протокол е приложение към споразумението. Според чл. 12 от Законодателно постановление 28 всяка от страните може да го входира в съда и тогава то придобива сила на изпълнително основание и има същата сила като съдебно решение. Въпреки това, ако споразумението нарушава закона, съдията, пред когото то е депозирано, не го одобрява.


 


8. Обучение и акредитация на медиаторите


Медиаторските организации, регистрирани в Министерство на правосъдието на Италия, са отговорни за обучението и акредитацията на медиаторите.


Лице, което желае да стане медиатор, трябва да изпълни изискванията, определени в чл. 4, параграф 3, буква „б” от Министерски указ № 180/2010: по-специално медиаторите трябва да притежават образователна степен или диплома, равностойна на университетска степен след преминато тригодишно обучение, или като алтернатива да са членове на професионална асоциация или организация и да са завършили най-малко двугодишен опреснителен курс, организиран от обучителни институции, акредитирани от Министерството на правосъдието, и по време на двегодишното обучение те трябва да са участвали като подпомагащи стажанти в най-малко двадесет случая на медиация.


Обучителните институции, които издават удостоверения, в които се посочва, че медиаторите са преминали необходимите обучителни курсове, са публични или частни органи, акредитирани от Министерството на правосъдието, при условие, че отговарят на определени стандарти.


 


9. Задължение на адвокатите да информират клиентите за медиация


Адвокатите са задължени по закон да информират клиентите за опцията за медиация и да опитат да разрешат спора чрез медиация. Тази мярка за популяризиране на медиацията има решаващо значение в Италия.


 


10. Правна помощ в медиацията


Присъствието на адвокат (външен за медиационната организация) е задължително.


 


11. Статистика


Според официалната правителствена статистика от първия опит за задължителна медиация между март 2011 и октомври 2012 г. са инициирани 220 000 медиации. Това е забележителен успех на фона на бавното правосъдие в Италия и на обичайно средно продължаващите по 3 г. първоинстанционни дела, които при обжалване може да отнемат до 9 години.


Италианският пример е основополагащ при анализ и степенуване на мерките, които могат да доведат до увеличаване използването на медиация. Рекорден брой проведени медиации е постигнат единствено с въвеждането на задължителна медиация и обратно – при временната отмяна на разпоредбите, които я въвеждат, въпреки че продължават да действат всички други стимули, медиацията не се използва.


 


12. Рискове от задължителната медиация


В свое интервю един от основоположниците на задължителната медиация в Италия – Джузепе ди Паоло, говори както за множеството предимства, така и за някои рискове от „задължителния опит за медиация”, както той се изразява.


Един от основните рискове е потенциалното намаляване на качеството на медиацията, тъй като броят на медиациите и медиаторите нараства в геометрична прогресия. Такъв е случаят в Италия. Броят на медиаторите достига 40 000, а този на регистрираните медиаторски организации нараства от дузина до близо 1000 в рамките на месеци. Необходим е финансов ресурс за осъществяване на контрол и прилагане на механизми за контрол на качеството.

Коментари

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител

Влез