24 June, 2022

Трудовото възнаграждение - структура и начин на определяне

Съгласно разпоредбата на чл. 107м от Кодекса на труда: "Размерът на трудовото възнаграждение се определя с индивидуалния трудов договор съгласно разпоредбите на трудовото законодателство и в съответствие с колективния трудов договор и вътрешните правила за работната заплата на предприятието".


За защита на служителите, които полагат най-нискоквалифициран труд, е определена Минимална месечна брутна работна заплата, която към настоящия момент е 710 лв. Това означава, че по закон, не може да бъде уговаряно месечно брутно възнаграждение (за полагане на нормален труд в нормално работно време) в по-малки размери. С оглед защитата на служителите, законодателят е въвел и Минимален осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи, който задължава работодателя да внася осигурителни вноски върху доход в размер не по-малък от минималния осигурителен доход за съответната професия.


 


Основната работна заплата е трудово възнаграждение, което се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената трудова функция при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труд. Размерът на основната работна заплата се определя за един месец при нормална продължителност на работното време и пълна заетост през месеца;


Допълнителни трудови възнаграждения са такива, които се изплащат на служителя за допълнителни качества на предоставената работа или за нейното полагане при условия, отклоняващи се от нормалните. Те  може да са определени с наредба или друг нормативен акт или договорени с индивидуален и/или колективен трудов договор и се предоставят в пари или в натура. Някои от най-често срещаните допълнителни възнаграждения включват:


- Допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – увеличението е с минимален размер от 0.6 % от основната работна заплата, като по-висок размер може да се уговаря в трудовия договор или да се определя от работодателя във „Вътрешните правила на работната заплата“.


- Допълнително възнаграждение за по-висока научна квалификация –  изплаща се на лица за притежаваната от тях научна степен, когато и докато изпълняват научна и преподавателска работа или работят по специалността си. Минималният месечен размер е 15 лв. за научна степен „доктор“ и 50 лв. за научна степен „доктор на науките“;


- Допълнително възнаграждение за нощен труд – нощният труд се заплаща като допълнение към трудовото възнаграждение, и е в минимален размер от 0,15 % от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от 1 лев за всеки отработен нощен час или за част от него. За нощни часове се приемат часовете между 22.00 и 6.00 часа.;


- Извънреден труд – заплаща се с увеличение, като минималният размер при нормирано работно време е: 50% от уговореното ТВ по трудовия договор, когато извънредният труд е положен през работни дни; 75% когато извънредният труд е положен през дните на седмична почивка; 100% когато извънредния труд е положен през дните на официалните празници.


- Допълнително ТВ за работа през официални празници – заплаща се с увеличение в размер не по-малко от удвоения размер на уговореното ТВ;


- За времето, през което служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях – заплаща се ТВ за всеки час или част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. на час или за част от него.


 


С колективен трудов договор, с „Вътрешни правила за работна заплата“ и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят освен по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения, а и други такива за:


₋ постигнати резултати – текущо, за година или за друг период;


₋ промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и други условия, увреждащи здравето на работника;


₋ участие в печалбата и т.н.


По време на престой не по вина на работника или служителя, включително в случаи на преустановяване на работата поради извънредно положение или извънредна епидемиологична обстановка, работникът/служителят има право да получи брутното си трудово възнаграждение.


 


Изплащането на трудовото възнаграждение е основно задължение на работодател. Основното трудово възнаграждение се изплаща в пари (допълнителното трудово възнаграждение може да бъде изплатено и в натура, ако това е предвидено в акт на МС, колективен трудов договор или индивидуалния трудов договор на работника). Периодичността на изплащане на трудовото възнаграждение се договаря между служителя и работодателя в трудовия договор. Ако не е уговорено друго възнаграждението се изплаща на два пъти всеки месец (авансово и окончателно плащане). Трудовото възнаграждение се изплаща лично на  служителя. По изключение ТВ може да бъде изплатено и на други лица, за което служителят предоставя писмено искане на работодателя. Лицата, които могат да получават трудовото възнаграждение са само близки на служителя.

Коментари

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител

Влез